Изисквания за общуване с хора с увреждания

    Съдържание

1.Тежкото наследство…………………………………………….....................2

2.Поведенчески проблеми…………………………………………..................2

3.Специфика при общуване с хора с различни видове увреждания....3

3.1.Специфика при зрителни увреждания .............................................3

3.1.а. Общуване при оказване на помощ………………………………..........3

3.2.Специфика при общуване с човек с физическо увреждане............4

3.2.а. Общуване при оказване на помощ…………………….......................4

3.3. Специфика при общуване с човек със слухови увреждания или с човек използващ слухов апарат……………………............…....................5
3.3.а. Общуване при оказване на помощ……………................................5

3.4. Специфика при общуване с човек с ментално увреждане.................................................................................................6

3.4.а. Общуване при оказване на помощ…………………………................6

3.5. Специфика при общуване с човек с речеви затруднения…...........6

3.5.а. Общуване при оказване на помощ……….......................................6

4. Интервю за работа………………………...................................................6

4.1.Неща, които не трябва да се правят…………….........................7
5. Какво да се отнасяме с колегите си с увреждания.....................8

1.Тежкото наследство

    Като бивша социалистическа държава, в българското общество няма изграден модел за поведение към хората с увреждания. Преди години, те бяха наричани „инвалиди”, бяха затворени в панелни затвори, жилища, които по никакъв начин не бяха пригодени за съответния човек. Архитектурните бариери и лошата инфраструктура в градовете и селата ни доведоха до пълна изолация на тези хора. За съжаление те все още са изолирани от обществото, защото за тях все още нищо не се е променило. Хората с увреждания, все още живеят в жилища „затвори”, все още архитектурните бариери съществуват, а това поражда и тяхната изолация.

    Настоящият материал дава поне бегла представа, как да изградим собственото си поведение към човек с конкретен вид увреждане. Така че, да не го засегнем, да можем да общуваме с него или с нея и даже да ни е приятно от запознанството ни с подобен човек.

 2.Поведенчески проблеми

Комуникацията с хора с увреждания изисква някои специфични поведенчески умения, които обаче всеки може лесно да усвои.

Често хората в разговор с хора с увреждания се притесняват да използват думи като: виждам (при хора със зрителни увреждания), чувам (при хора със слухови увреждания), тичам (при хора с физически увреждания) и т.н., или когато ги употребят, започват да се извиняват. Не е нужно да се притеснявате и извинявате, защото хората с увреждания използват същите термини за себе си.

Добре е да не демонстрирате съжаление или пресилено възхищение по повод тяхното състояние с фрази като "Вие напълно сляп ли сте? Ах, какъв ужас..." или "'Ако това се беше случило на мен, нямаше да се справя. Ти си герой!".

Добре е да не подхождате по един и същи начин към всички хора с еднакъв тип увреждано. По-добре е да попитате какво и как да направите, какъв начин за комуникация да използвате, каква помощ можете да предложите. Самият човек с увреждане е най-правилният ви съветник. Предложете помощта си само ако ви се стори, че това е необходимо, но не настоявайте. Оставете на човека с увреждане избора да откаже или да ви обясни от какво се нуждае.

   1.Важно! Гледайте и говорете директно на човека с увреждане, а не на неговият асистент или чрез неговият асистент! Това важи за всички хора, които страдат от различни видове увреждания. Общуването с хора, с увреждания трябва да се осъществява пряко!!!

  2.Важно! Когато се обръщате към човек с увреждане, първо се обръщате към личността и след това подчертавате увреждането. Използвате терминологията точно например ”човек с увреждане”, а не “увреден човек” или пък “инвалид”.

   3.Важно! Предложете, но не натрапвайте помощта си и дайте възможност на човека с увреждане да може да Ви откаже. Ако пък приеме помощта Ви, попитайте го точно по какъв начин и как да му помогнете.

   4. Важно! Дръжте се непринудено, оценете личността и игнорирайте факта, че пред Вас е човек с някакъв вид увреждане.

  3.Специфика при общуване на хора с различни видове увреждания.

3.1. Специфика при зрителните увреждания.

• При започване на разговора с човек със зрителни проблеми се представете на събеседника си, представете и всички, които присъстват на срещата.
• Когато разговаряте в група, винаги назовавайте човека, към когото се обръщате, по име.
• Когато се здрависвате с човек със зрително увреждане, след като кажете "приятно ми е", той ще ви подаде ръка - поемете я.
• Не се притеснявайте, ако се случи да използвате общоприети фрази от типа на "Ще се видим по-късно" или "Вижте тези материали". Има едно общоприето правило, че „човек гледа с очите си, но вижда с мозъка си!”
• Не напускайте срещата, без да уведомите събеседника си и без да се извините.
• Добре е да не викате на човек, които не вижда или е със зрително увреждане -обикновено той ви чува добре. Обикновено,  хората със зрителни увреждания са със силно изострен слух и сетива.

3.1.а. Общуване при оказване на помощ.

  • Ако трябва да заведете човек със зрително увреждане до стол, когато стигнете, поставете ръката му с длан върху облегалката.
• Когато влизате някъде, придружавайки човек със зрително увреждане, опишете му интериора и разположението на мебелите. Бъдете точни при определяне на разстоянията и разположението, например - на 3 метра, на 11 часа има стол (добра практика е за това да се ползва часовниковият циферблат, посоките са: напред - 12. назад - 6 и т.н.).
• Когато някой човек със зрително увреждане ви помоли да го придружите, никога не го дърпайте, нито блъскайте. Позволете му да хване ръката ви и вървете спокойно напред. Предупреждавайте за стъпала, бордюри, тесни места, преди да сте ги достигнали, както и за начина, по който мислите да ги преодолеете.
• Желателно е да не употребявате изрази като "Там има една кутия с дискети" или "Оставете го отсреща на бюрото", показвайки посоката с ръка или мимика. По-добре е да кажете "Има една кутия с дискети на масата в ляво от вас" или "Оставете го на бюрото на две крачки пред вас".

• За да се приспособите и да предадете знания и информация на хора с визуални увреждания е желателно да използвате слайдове (поредица от изображения) и да представите съдържанието на тези (слайдове). Постарайте се да подберете контрастните точки и внимателно да опишете информацията под формата на картините, която вие виждате. Погрижете се информацията да бъде представена в подходящи формати и типове информационни носители като(магнитна лента, аудио касета, брайлова литература, оптични дискове или дискети).

• Ако с човека със зрително увреждане има куче водач, не разсейвайте и не галете кучето, то е отговорно за своя стопанин и винаги трябва да е на своя пост. То не е домашен любимец!

3.2. Специфика при човек с физическо увреждане

• Когато разговаряте с човек, които ползва инвалидна количка или скутер, е добре да гледате и говорите директно на него, а не на или чрез придружителя му.
• Опитайте се да застанете на нивото на очите на събеседника си, седнете или приклекнете пред него. Ако останете прав, при  разговорът по-дълг от 5 минути може да се изкриви неговият врат, за да Ви гледа отдолу на горе.

3.2.а. Общуване при оказване на помощ.

• Когато предлагате да държите палтото или чадъра, недопустимо е да искате бастуна или патерицата на човека, освен ако изрично не сте помолен за това.
• Преди да пристигне събеседникът ви, осигурете подходяща подредба в помещението, за да осигурите достатъчно място за придвижване.
• Когато имате среща с човек, които се придвижва с инвалидна количка, е добре да не слагате стол на мястото, където искате да застане. Добре е да имате предвид, че понякога хората, които използват инвалидни колички, могат да поискат да се преместят от количката в кресло.
• Не се опитвайте да местите или бутате количката, без да са ви помолили за това или без предварително да обясните причината и намерението си.
• Добре е да не заставате зад човека с увреждане, когато демонстрирате или обяснявате нещо, защото маневрирането с количка затруднява възприемането на информацията.
• Добре е да не предлагате на човек, който ползва инвалидна количка, да вземе или да използва нещо, което е разположено на стандартна за прав човек височина - в повечето случаи той не може да стане от количката.
• Когато забележите, че човек, който ползва инвалидна количка, не се придвижва сам, е по-добре да не му подавате тежки предмети (папка, телефон) в ръцете.

• Не се облягайте на инвалидният стол на човекът с увреждане, защото това е пряка намеса в неговото лично пространство. Не пипайте пулта за управление на неговата акумулаторна инвалидна количка или скутер, ако той използва такова помощно средство.

3.3. Специфика при общуване с човек с увреден слух или с човек използващ слухов апарат

• Когато искате да привлечете вниманието на човек със слухово увреждане, докоснете го по рамото или махнете с ръка в полезрението му.
• Най-добре е в началото да оставите събеседника си да ви упъти за начина, по който да бъде осъществено общуването. Като, например, четене по устните, жестомимика или писане на бележки.
• Добре е да не държите ръцете си, цигара или храна пред устата си, докато разговаряте с човек със слухово увреждане.
• Говорете директно на събеседника си, дори и да присъства преводач. Винаги осъществявайте зрителния контакт с човека с увреждане, а не с преводача.
• Ако събеседникът ви чете по устните, застанете директно пред него, говорете ясно и с нормална бързина.
• Понякога може да се наложи да опростите изреченията си и да използвате мимика и жестове.
• He се притеснявайте, ако се случи да използвате общоприети фрази от типа на "Слушай сега" или "Чухте ли за...”.

• Когато желаете да обърнете внимание на човек със слухови проблеми, застанете близо до неговото рамо, наведете се до ухото му и поставете ръка до устата си. Говорете ясно и отчетливо, без да викате.

3.3.а. Общуване при оказване на помощ.

• Когато се използват устройства, които имат звукова сигнализация (телефон, звънец), е добре лично да уведомите човека със слухово увреждане.
• Добре е да не говорите дълго без прекъсване, без да проверите дали събеседникът ви е разбрал всичко, особено в случаите, когато се използва четене по устните.
• Не е добре да крещите на човек със слухово увреждане - викането изкривява звуците, възприемани от слуховия апарат, и пречи на разчитане по устните.

• Желателно е, когато общувате с човек със слухово увреждане, това да се осъществява в добре осветена среда, така че той или тя да може да разчита по устните Ви и да може да вижда жестовете Ви.

3.4. Специфика при общуване с човек с ментално увреждане.

 

• Водете разговора максимално естествено. Повтаряйте казаното и задавайте въпроси, когато се налага, за да има яснота.
• Съсредоточете се максимално върху разговора.
• Винаги давайте време на събеседника си да ви каже спокойно всичко, което иска. Старайте се да не довършвате думите вместо него.
• Когато е необходимо, задавайте кратки въпроси, които изискват кратки отговори или може да им бъде отговорено само с поклащане на глава.

3.4.а. Общуване при оказване на помощ.

• Добре е да не подценявате капацитета на човек с ментално увреждане. При определени увреждания се срещат фокусирани умения и знания.
• Препоръчително е. ако имате възможност, предварително да се осведомите за типа ментално увреждане на човека, с който ще имате контакт, защото при различните типове ментални увреждания има разлики в начините на възприятие и в реакциите на човека. А  както знаем, това са определящи фактори на поведението.

3.5. Специфика при общуване с човек с речеви затруднения.

 • Слушайте внимателно, когато говорите с човек с речеви увреждания.

 • Стремете се да го насърчавате вместо да го коригирате.

 • Проявете внимание, защото то може да е важно за съответния човек.

3.5.а. Общуване при оказване на помощ.

 • Когато е необходимо задавайте къси въпроси изискващи къси отговори или дори само кимане с глава.

 • Не проявявайте претенции, че не сте го разбрали, ако поправките и допълнителните обяснения го затрудняват.

4. Интервю за работа

По принцип, интервюиращият би следвало да се отнесе към кандидатът с еднакво отношение, не зависимост дали е мъж или жена, както и към, който и да било друг кандидат. Той трябва да ги  адресира с еднаквата формалност и по начин удобен за тяхната възраст. Освен това би следвало да се вземат някой неща под внимание:

-          Следователно, интервюорът трябва да осигури необходимият комфорт на човекът подлежащ на интервю. Той трябва да знае, колко време е необходимо да пропътува той или пък тя, за да пристигне на мястото на срещата.

-  Точността би следвало да бъде желана. Интервюорът деликатно трябва да прецени  допълнителното време, което трябва да даде на човекът с увреждане, след като се вземе в предвид дистанцията, промените във времето, силата необходима за преодоляването на физическите пречки и архитектурни бариери, които ще проличат по време на интервюто с него или с нея.

-  Ако хората с увреждания могат да използват различен транспорт, когато пътуват, интервюиращият може да направи резервация на някой предварително избрани кандидати, когато интервюто приключи. Интервюорът трябва да направи точна оценка независимо от това, колко дълго е продължило интервюто

-        Когато трябва да бъде упътено лице с визуални увреждания, тогава интервюорът трябва да даде доста специфично упътване, от типа "обърни се на ляво след 50 метра" или "обърнете се на дясно, до като стигнете до изходът от ляво, той е на пет метра до вратата на офиса."

-    Интервюорът трябва да запознае интервюирания с имената на всички хора участващи по време на тяхната среща.

След това се извършва сумиране на резултатите “Годен” и “Негоден”. Които ние получаваме, след като номерираме ключовите въпроси, които задаваме по време на интервюто:

-   Какви са изискванията за нещата за да прави личността годен/а или пък не годен/а за съответната работа?

-          Кое я кара да се чувства удобно при осъществяване на съответния труд?

-      Какви трудности са я накарали да изпитва необходимост от търсенето на нова работа или работа в околността?

-    Ако работата върви успешно, дали е необходимо специфично облекло, екипировка или е необходимо осъществяване на допълнително приспособяване?

4.1.Неща, които не трябва да се правят

Допускат се следните грешки, когато се започне да се прави интервю с човек с увреждане:

- Откровено възхищение от смелостта на кандидата.

- Изразяване на съчувствие/симпатия.

- Втренчен поглед или пък прекалена въздържаност от поглед по време на разговора.

- Проявена надменност и избягване на основни/съществени въпроси.

- Автоматично и надменно предоставяне на помощта, която е необходима.

- Питане относно “вашия недъг”.

5. Как да се отнасяме с колегите си с увреждания?

Общуването с хората с увреждания на работното им място изискваспецифичен подход, независимо от служебната йерархия. За да сечувстват комфортно и двете страни, добре е да се знаят и спазватнякои правила.

• Подходът към всички хора с увреждания трябва да бъде еднакъв с подхода към здравите работници и служители, освен в случаите, когато се поставя специфична задача, за изпълнението на която може да попречи естеството на някое от уврежданията.

• Ако не сте в състояние да прецените евентуалните затруднения, които може да срещне работникът (служителят) с увреждания, позволете му сам да реши. Вместо да правите предложения, по-добре е директно да попитате какво и как да направите, каква комуникация да използвате и каква помощ да предложите. Най-добрият съветник е самият човек с увреждания.

Когато общувате с човек с физическо увреждане:

•  Добре е да го гледате и да говорите директно с него, а не с придружителя му, ако човекът е на инвалидна количка. Осигурете достатъчно място в стаята за маневриране на количката;

• Опитайте се да не говорите от високо, а да застанете на едно ниво с него, т.е. да седнете и вие;

• Не настоявайте човекът с физическо увреждане да седне на посочен от вас стол (диван, табуретка). Може да го затрудните при сядане на неподходящо за увреждането място. Посочете неопределено няколко места за сядане и го запитайте къде предпочита да се разположи;

• Не бързайте да подавате ръка, ако човекът има двигателен или козметичен дефект, който не би искал да изложи на показ.

Когато общувате с човек с увредено зрение:

• Трябва да изчакате той да подаде първи ръка, а вие да я поемете;

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Обяснение за уврежданията., Колектив -2007г.   - превод от английски език., Димитър Петков

2. http://univan.blog.bg/drugi/2010/07/09/etiket-pri-obshtuvane-s-hora-s-razlichni-uvrejdaniia.574403

3. Общуване с хората с увреждания на работното им място.