Като бивша социалистическа държава, в българското общество няма изграден модел за поведение към хората с увреждания. Преди години, те бяха наричани „инвалиди”, бяха затворени в панелни затвори, жилища, които по никакъв начин не бяха пригодени за съответния човек. Архитектурните бариери и лошата инфраструктура в градовете и селата ни доведоха до пълна изолация на тези хора. За съжаление те все още са изолирани от обществото, защото за тях все още нищо не се е променило. Хората с увреждания, все още живеят в жилища „затвори”, все още архитектурните бариери съществуват, а това поражда и тяхната изолация.
Настоящият материал дава поне бегла представа, как да изградим собственото си поведение към човек с конкретен вид увреждане. Така че, да не го засегнем, да можем да общуваме с него или с нея и даже да ни е приятно от запознанството ни с подобен човек.
2.Поведенчески проблеми
Комуникацията с хора с увреждания изисква някои специфични поведенчески умения, които обаче всеки може лесно да усвои.
Често хората в разговор с хора с увреждания се притесняват да използват думи като: виждам (при хора със зрителни увреждания), чувам (при хора със слухови увреждания), тичам (при хора с физически увреждания) и т.н., или когато ги употребят, започват да се извиняват. Не е нужно да се притеснявате и извинявате, защото хората с увреждания използват същите термини за себе си.
Добре е да не демонстрирате съжаление или пресилено възхищение по повод тяхното състояние с фрази като "Вие напълно сляп ли сте? Ах, какъв ужас..." или "'Ако това се беше случило на мен, нямаше да се справя. Ти си герой!".
Добре е да не подхождате по един и същи начин към всички хора с еднакъв тип увреждано. По-добре е да попитате какво и как да направите, какъв начин за комуникация да използвате, каква помощ можете да предложите. Самият човек с увреждане е най-правилният ви съветник. Предложете помощта си само ако ви се стори, че това е необходимо, но не настоявайте. Оставете на човека с увреждане избора да откаже или да ви обясни от какво се нуждае.
Добре е да не демонстрирате съжаление или пресилено възхищение по повод тяхното състояние с фрази като "Вие напълно сляп ли сте? Ах, какъв ужас..." или "'Ако това се беше случило на мен, нямаше да се справя. Ти си герой!".
Добре е да не подхождате по един и същи начин към всички хора с еднакъв тип увреждано. По-добре е да попитате какво и как да направите, какъв начин за комуникация да използвате, каква помощ можете да предложите. Самият човек с увреждане е най-правилният ви съветник. Предложете помощта си само ако ви се стори, че това е необходимо, но не настоявайте. Оставете на човека с увреждане избора да откаже или да ви обясни от какво се нуждае.
1.Важно! Гледайте и говорете директно на човека с увреждане, а не на неговият асистент или чрез неговият асистент! Това важи за всички хора, които страдат от различни видове увреждания. Общуването с хора, с увреждания трябва да се осъществява пряко!!!
2.Важно! Когато се обръщате към човек с увреждане, първо се обръщате към личността и след това подчертавате увреждането. Използвате терминологията точно например ”човек с увреждане”, а не “увреден човек” или пък “инвалид”.
3.Важно! Предложете, но не натрапвайте помощта си и дайте възможност на човека с увреждане да може да Ви откаже. Ако пък приеме помощта Ви, попитайте го точно по какъв начин и как да му помогнете.
4. Важно! Дръжте се непринудено, оценете личността и игнорирайте факта, че пред Вас е човек с някакъв вид увреждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар